Европейска компания 15 държави в Европа

Вход

Хороидея

Хороидеята (съдовица, лат. – choroidea) представлява задния отдел на съдовата обвивка на очната ябълка – tunica vasculosa bulbi, заемащ приблизително 2/3 от площта й. Останалата част от тази обвивка се заема от цилиарното тяло (среден отдел) и ириса (преден отдел).

Хороидеята е тънка, тъмнокафява мембрана, която приляга към вътрешната повърхност на склерата – най-външната очна обвивка. Нейната дебелина варира от 0,3 до 0,5 мм. Тя се прикрепва плътно към повърхността на склерата само около изходното място на зрителния нерв. В останалата част между склерата и хороидеята се разполага тясно цепковидно пространство, изпълнено с лимфна течност – spacium perichoroidale (перихороидно пространство). То се прекосява от съединителнотъканни пластинки с кос ход, които формират хлабав слой. Тази анатомична особеност на свързването на съдовицата със склерата позволява на хороидея да се измества, което настъпва при акомодация на лещата под влияние на цилиарния мускул.

Хороидеята е изключително богато кръвоснабдена. В нея се разполага гъста съдова мрежа, която е образувана от разклонения на задните къси цилиарни артерии, които са функционално крайни артерии. Оттичането на венозната кръв се осъществява чрез четирите вортикозни вени, които са разположени по вена във всеки квадрант на очната ябълка.

В хороидеята се наблюдава влакнеста съединителна тъкан с голямо количество еластични влакна и пигментни клетки. Те спомагат да се абсорбира част от светлината и да се осигури тъмна камера в очната ябълка. В съединителната тъкан на хороидеята има много лимфоидни клетки, плазмоцити и мастоцити. При патологични процеси те пролиферират и се включват в имунния отговор на организма.

използван материал от тук

Коментари

    Нямам въпроси

    *Задължителни полета