Роговица
Това е напълно прозрачна съдова тъкан, която покрива предната част на очната ябълка и отнема около 20 до 25% от повърхността на очната ябълка. В периферията си тя преминава рязко в склера, която обхваща останалата част на очната ябълка. Нейната прозрачност и оптични свойства позволяват на светлинните лъчи да достигнат до ретината и впоследствие да доведат до визуално възприятие.
Основната задача на роговицата е предаване, пречупване на светлината и защита на вътреочната среда.
Роговицата се оформя в петия месец на вътреутробното развитие. Има смесен ембрионален произход, което означава, че се образува след сложен механизъм от последователности на съзряване на живата тъкан и произхожда от два от пластовете на първичния ембрион.
Роговица на човека заема около 1/6 от повърхостната площ на окото. Има форма на част от елипсоид и по оптичната си характеристика е изпъкнало-вдлъбната леща с рефрактивна сила от 44 диоптъра.[1] Диаметърът на роговицата е равен на 12 мм (11,5 – 12,5 mm) в хоризонтално направление и 11 mm във вертикално. От особена важност е средната 1/3 на роговицата, т.нар. роговична шапка, защото през нея преминават оптичната и зрителната ос на окото. Дебелината ѝ в центъра е по-малка (0,52 – 0,6 mm), отколкото в периферията (1 – 1,2 мм). Показателят на оптично пречупване на роговицата е 1,37 (за въздуха е равен на 1), а радиусът на кривината ѝ е 7,8 mm.
Тъй като роговицата е изложена на пряк контакт с външната среда, съществува висок риск от нараняването й, което може да доведе до ограничения / загуба на прозрачността й или до ограничения / загуба на зрението.