Европейска компания 15 държави в Европа

Вход

Всичко за контактните лещи

Индикация за обърната контактна леща

Гравиране (специално маркиране) в контактната леща определя дали тя е обърната отвътре навън. Гравирането може да бъде под формата на цифри или букви. Това прави лесно боравенето с контактните лещи и предотвратява поставянето им по грешен начин. Например, когато поставите контактната леща на пръста си и погледнете отстрани, трябва да виждате номерата „1–2–3“ по правилния начин. Ако лещата е обърната, ще видите цифрите “1–2–3” в огледален образ.

Материал на контактните лещи

Днес повечето контактни лещи са направени от следните материали:
  • Хидрогел
  • По-съвременен силиконов хидрогел, който има по-висока пропускливост на кислород и е комбинация от набъбващи силиконови хидрогелове, които съчетават свойствата на меките и твърдите, във форма на стабилни контактни лещи.
Налице е нарастващо търсене за разработване на съществуващи материали за контактни лещи. В допълнение към добрата обработваемост е необходимо да се поддържа качеството на механичните и химичните свойства на лещата, биологичната инертност, толерантност, устойчивост срещу съхранение на протеини, лесна поддръжка и прозрачност (материалът не трябва да се влияе от рН-то на сълзите, светлина, хидратация, дехидратация между всяко мигане и т.н.).

Меки контактни лещи

Основният материал за производството на меки контактни лещи е HEMA. Този метакрилат позволява увеличаване на съдържанието на вода и следователно кислородната пропускливост на контактните лещи от оригиналните 40% до към 80%. В момента има ново поколение меки контактни лещи, които използват силикон хидрогел. Този материал е използван за производство на контактни лещи за продължително носене точно поради високата пропускливост на кислород. Недостатъкът на меките контактни лещи е предразположеност към производство на депозити. Съвременните меки контактни лещи са измислени от група чешки химици под ръководството на учения Ото Вихтерле.

Силикон хидрогел

Силикон хидрогелът е най-новият материал за производство на контактни лещи, който има много повече кислородна пропускливост от обичайните хидрогелни лещи. Това е комбинация от хидрогел и силикон, съответно флуоросиликон, които успяват да повишат пропускливостта на кислород дори при нисък обем вода. Тази комбинация съчетава двата вида меки и твърди контактни лещи. Като недостатък на тези лещи се считат по-ниските нива на овлажняване и склонност към натрупване на протеини.
Овлажняването е склонността на един флуид да се разпространява или прилепва към твърда повърхност в присъствието на други несмесими течности. За контактни лещи, изработени от силиконова гума (хидрофобен материал), е трудно да се постигне достатъчно овлажняване на материала, която е необходима за приплъзване на контактната леща към окото.

Водно съдържание на контактните лещи

Съдържанието на вода в лещата се изразява чрез процентното съдържание на вода в даден материал. Оптималното количество е около 60%. За хидрогел меки лещи прозрачността на средата зависи от съдържанието на вода. Стареенето на материала намалява съдържанието на вода и влияе върху пропускливостта на контактните лещи за светлина (такава леща има жълт или сив оттенък). Такава леща е вече неизползваема. Ако мека контактна леща изсъхне, тя се поврежда и трябва да бъде сменена. Chart of water content and oxygen transmissibility (Dk/t)

Кислородна пропускливост

Пропускливостта на кислород през лещата до роговицата е съкратено Dk (коефициент на дифузия), където “D” е способността на молекулите на газа да се движат в материала и “k” е количеството газ, което ще се побере в определен обем. Пропускането на кислород се определя, както следва:
  • Ниско: по-малко от 12 Barrer/cm
  • Средно: 12 до 34 Barrer/cm
  • Високо: 35 до 100 Barrer/cm
Лещите с ниска стойност на Dk/t са предимно по-стари дизайнерски лещи. Висока кислородна пропускливост се постига със силикон хидрогелови контактни лещи.
Стойността на Dk определя свойствата на материала за контактни лещи. Контактологът трябва да вземе под внимание дебелината на лещата, както и пропускливостта. Заедно те образуват стойността Dk/t, наречена предаваемост, която характеризира лещата.
Прочетете още: Контактните лещи с по-високо водно съдържание по-добри ли са?

UV филтър на контактните лещи

UV филтърът в контактните лещи предпазва роговицата от увреждане от ултравиолетовите лъчи. Защитата обаче не е гарантирана, както когато се използват слънчеви очила, тъй като клепачите и конюнктивата не са защитени от контактните лещи. Затова контактните лещи с UV защита НЕ се определят като заместители на защитни UV очила, като UV-абсорбиращи слънчеви очила, защото те не покриват напълно окото и околното пространство. Прочетете още: Всичко, което трябва да знаете за UV защитните слънчеви очила (UV400 филтър)

Оттенък за видимост

Много контактни лещи обикновено имат светлосин или зелен оттенък, за да ви помогне да видите по-добре лещата в блистера и по време на поставянето или изваждането й, или ако по някаква причина изпуснете лещата. Тези оттенъци едва се забелязват и не влияят на цвета на очите ви.

Диаметър

Диаметърът (DIA) е един от съществените параметри за избора на подходящ тип контактни лещи за конкретен потребител. Прочетете още: Как да прочетете рецептата си.

Дебелина на центъра

Определнието е свързано с термина – предаване на контактни лещи (Dk/t) Измервателната единица е дефинирана в Barrer/cm. Тази стойност обикновено се предоставя от производителите само за контактните лещи с –3,00 D, астойността на t се дефинира като дебелината на центъра, т.е. най-тънката част на лещата, което понякога може да бъде леко подвеждащо за контолозите.

Коментари

    Нямам въпроси

    *Задължителни полета