Твърди контактни лещи

Първите контактни лещи са били направени от стъкло.

През 1936 се открива PMMA – полиметилметакрилат, който замества стъклото. Това е материал, който има достатъчна твърдост, устойчивост на надраскване и счупване, лесен е за обработване и е биологично приемлив за разреждане на киселини и разтворители. Неполярната повърхност намалява производството на депозити, което води до по-малка вероятност от очни заболявания. Голям недостатък на твърдите контактни лещи е тяхната газопропускливост.