Липиди
Липиди – това са природни субстанции от животински и растителен произход. Съществуват в течна и твърда форма. Въпреки че, липидите са функционално и химически различни вещества, имат една сходна характеристика и това е хидрофобността. Това означава, че те са неразтворими във вода, но са разтворими в органични разтвори. Тъй като са изключително богати на енергия, често служат като източник на енергия за организма.
Липидите са голяма група органични съединения, включваща мазнините, восъците, стеролите, разтворимите в мазнини витамини (като A, D, E и K), моноглицеридите, диглицеридите, фосфолипидите и други. Основните биологични функции на липидите са съхраняването на енергия, участието в структурата на клетъчната мембрана и в клетъчната сигнализация.
Най-общо липидите могат да бъдат дефинирани като хидрофобни и амфифилни молекули с малки размери. Амфифилността на някои липиди им позволява да образуват структури като секреторни мехурчета, липозоми или мембрани във водна среда. Биологичните липиди произлизат изцяло или частично от два различни вида биохимични подединици – кетонна и изопренна групи.[3] От тази гледна точка липидите могат да се разделят на осем категории: мастни киселини, глицеролипиди, глицерофосфолипиди, сфинголипиди, захаролипиди и поликетиди, получени чрез кондензация на кетонни подединици, и стеролови и пренолови липиди, получени чрез кондензация на изопренни подединици.
Макар че терминът „липид“ понякога се използва като синоним на „мазнина“, мазнините са само подгрупа липиди, наричани също триглицериди. Освен тях към липидите се причисляват и мастните киселини и техните производни, като диглицериди, моноглицериди и фосфолипиди, както и друти съдържащи стерол метаболити, като холестерол.[4] Въпреки че хората и останалите бозайници използват различни метаболитни пътеки за разграждане и синтезиране на липиди, някои съществени липиди не могат да бъдат получени по този начин и трябва да се набавят от храната им.