Кратка история на очилата
Нека разгледаме по-отблизо едно от най-великите изобретения на всички времена. Какво е то, ще попитате? Разбира се – очилата! Не е ли време да отделим момент, за да оценим сложната история, довела до очилата, които днес носите?
Периодът преди очилата (преди 13 век)
Очните помощни средства се развиват по различен начин на Изток и на Запад, но преди 13 век намирането на нещо, което да подобри зрението ви, е било трудно. Тъй като носените на лицето средства за корекция на зрението се появяват много по-късно, в продължение на няколко века най-добрият вариант са били т.нар. „четящи камъни“. Изработени от кристални камъни или стъкло, тези приспособления се поставяли върху текста, за да увеличат буквите, и започват да се използват масово през 12 век.1
Други доказателства за ранни средства за подобряване на зрението включват често споменаван анекдот за император Нерон, който използвал полиран зелен изумруд, за да увеличава действието в Колизеума – макар че е възможно той просто да е предпазвал окото си от слънцето. Значителна следа в развитието на очилата се среща в Китай, където се споменава форма на слънчеви очила с цветни кристали още по времето на Конфуций, около 500 г. пр.н.е. А особено на Изток има доказателства, че очилата срещу слънчев блясък или за украшение са се появили преди очилата за корекция на зрението.2
Нещо близко до очила се среща и при народите инуити и юпики от Аляска и други арктически региони, които трябвало да се справят със силното отражение на слънцето от снега. Още от около 1000 г. сл.н.е. арктическите народи изработвали „слънчеви очила“ от моржова кост без лещи, но с тесни прорези за очите, които ефективно блокирали голяма част от отблясъците от снега.3 Тези красиво издълбани предпазители често се закрепвали с кожена връв,4 което ги прави изключително напредничави за времето си, тъй като по-късно ще видим, че дизайнът на очилата дълго време избягва простите методи за закрепване.
Ранни очила (13–15 век)
Първите коригиращи очила обикновено се свързват с втората половина на 13 век в Италия, макар че в Китай е възможно те да са се появили и по-рано. Остров Мурано, близо до Венеция, е бил дом на тайни и високотехнологични за времето си стъкларски работилници, които произвеждали първите лещи за очила в Европа.5
Впоследствие използването на очила става популярно сред монасите през 14 век, които ги използвали за четене и преписване на текстове. Тези ранни очила обаче винаги имали изпъкнали лещи, които помагали за увеличаване при близко виждане, но не и за виждане надалеч. Благодарение на появата на печатната преса през 1450-те години и масовото производство на печатни материали, производството на очила рязко се увеличава.
Правилният дизайн обаче все още бил далеч. Сред различните опити историята ни оставя pince-nez – известният аксесоар, който се закрепва на носа; ръчните лорнети – бална принадлежност, използвана елегантно и бавно; и монокъла – единична леща, задържана в очната кухина почти само със сила на волята. Ясно е, че дизайнът на очилата се е променял през вековете, често с комични резултати, подобно на много други емблематични изобретения като велосипеда.

Подобрения в лещите и рамките (16–19 век)
Що се отнася до зрението надалеч и разбирането му, нека отдадем заслуженото на германския астроном и учен Йоханес Кеплер, който през 1604 г. дава първото писмено обяснение защо изпъкналите и вдлъбнатите лещи дават различни оптични резултати, което води до появата на лещи за далечно виждане.6 Но перфектното съчетание между рамка и лещи все още не било широко възприето на Запад, особено сред по-богатите слоеве на обществото.
Защо обществото толкова дълго се задоволявало с очила, които трябва да се държат с ръка или стоят на място по несигурен начин? Причините, поради които са минали векове преди появата на класическия дизайн на очилата – с две дръжки, които се поставят зад ушите – рядко се обсъждат.
Едно обяснение може да бъде неудобството да се носят очила под огромните перуки, популярни по онова време, които се стягали плътно около главата. Историческият контекст също показва, че е имало известна стигма към външния вид на очилата – промяната на човешкото лице – и хората често ги сваляли веднага щом вече не са им били нужни. Това обяснява и възраждането през Викторианската епоха на pince-nez и монокъла, дори след като вече съществували по-практични очила.7 За това пък в Китай очилата били символ на достойнство и по-често се връзвали с връв.8
Спасението за Европа дошло благодарение на предприемчивия Едуард Скарлет. В редките случаи, когато някой отдава заслужено признание за подобряването на дизайна на очилата на Запад, често се споменава именно г-н Скарлет. През 1727 г. в своя магазин в Лондон той решава да произведе очила с две метални сгъваеми дръжки, които се поставят зад ушите и задържат очилата на място.9 Като се има предвид приносът му към дизайна на очилата, той определено заслужава по-голяма известност.
Но тъй като г-н Скарлет не е помогнал и за създаването на американската демокрация, той често остава в сянката на един от бащите-основатели на САЩ – Бенджамин Франклин, който също има важно място в историята на очилата. Франклин често е смятан за изобретателя на бифокалните лещи през 1784 г., когато пише, че е съединил наполовина лещи за четене и за далечно виждане. Както при много известни изобретения, точността на това твърдение се поставя под съмнение. Възможно е Франклин да не е бил единственият, който е измислил тази идея,10 а истината може да е още по-интересна, тъй като има данни, че бифокалните лещи са обсъждани още през 1724 г. – около петдесет години по-рано.11 Франклин носел бифокални очила през живота си и позволил това изобретение да се разпространи свободно в обществото без лична печалба.
Корекцията на астигматизъм идва по-късно – през 1801 г., когато Томас Йънг първи описва това състояние. Той създава леко цилиндрични лещи за коригиране на изкривяванията на образа, а и до днес в рецептите за очила има място за цилиндрична корекция.12
Модернизация на очилата (20 век и след това)
През 20 век се появяват нови синтетични материали за рамки на очила, както и много стилове като aviator и cat-eye, които и днес са популярни.
Моделът на бифокалните лещи също се развива през 50-те години, когато се появяват прогресивните лещи, които преодоляват ограниченията на разделените бифокални лещи и осигуряват по-плавен преход между различните зони на зрение.
Днес очилата продължават да се развиват както по форма, така и по функция. Например очилата за защита от синя светлина са създадени като адаптация към използването на дигитални екрани от хората. Трудно е да се повярва, че след толкова векове технологията на очилата все още се развива и ни дава нови подобрения, които да оценим.
Източници
1. Rosenthal, William J. M.D. (1996). Spectacles and Other Vision Aids: A History and Guide to Collecting. Norman Publishing. p. 230
2. Rosenthal 1996, p. 26
3. Rosenthal 1996, p. 278
4. Smithsonian, Тези очила за сняг разказват за хиляди години...
5. Original Murano Glass Furnace & Showroom, Историята на муранското стъкло...
6. University of Reading Special Collections, Johannes Kepler – Astronomiae Pars Optica
7. Rosenthal 1996, p. 231
8. Rosenthal 1996, p. 65-66
9. Ed Scarlett, Изобретател на рамката за очила
10. The College of Optometrists, Изобретателят на бифокалните очила?
11. The National Library of Medicine, Изобретяването и ранното производство на бифокални очила
12. The National Library of Medicine, Началото на лечението на астигматизма...
Най-продаваните продукти
-
Lenjoy 1 Day Air+ (30 лещи) Препоръчваме
32,50 €
63,60 лв.
1,08 € на брой / 2,11 лв. на брой
Безплатна доставка & в наличност
-
Lenjoy Monthly Comfort (6 лещи) Препоръчваме
17,33 €
33,90 лв.
2,89 € на брой / 5,65 лв. на брой
Безплатна доставка & в наличност
-
Biofinity (6 лещи)
26,54 €
51,90 лв.
4,42 € на брой / 8,64 лв. на брой
Безплатна доставка & в наличност
-
-
Lenjoy 1 Day Air+ (10 лещи) Оферта −9%
11,60 €10,58 €22,70 лв.20,70 лв.1,06 € на брой / 2,07 лв. на брой
в наличност
-
Lenjoy Monthly Day & Night (6 лещи) Препоръчваме
28,63 €
56,00 лв.
4,77 € на брой / 9,33 лв. на брой
Безплатна доставка & в наличност
Коментари